Стойчо Стоев е един от най-опитните треньори в българския футбол. Специалистът пое поста старши треньор в „Локомотив“ (София) от Станислав Генчев. Стоев се надява да промени начина на игра и признава, че мечтае за успех с родния си клуб. За читателите на „България Днес“ треньорът говори както за бъдещето на „Локо“ (Сф), така и по други актуални теми в родния футбол.

– Г-н Стоев, какво е чувството отново да сте в „Локомотив София“?


– В един момент където и да си, се връщаш в родния си дом (смее се). Треньорската професия е такава, че не се знае в кой клуб може да се озовеш. Хубаво е, че имам възможността да бъда в отбора, който ме изгради като човек, футболист и треньор. Много време съм бил в този клуб и за мен е удоволствие отново да съм си вкъщи.

– Колко големи са разликите между първата ви работа като треньор в „Локо“ и сега?


– Преди 25 години бях помощник-треньор на Христо Бонев. Не съм бил старши, както много хора си мислят. Разликите са много, защото минаха доста години. Но едно нещо не се променило – „Локомотив“ и преди, и сега е клубът на сърцето ми. Винаги ще работя с удоволствие за доброто на тима.

– Какво искате да промените в отбора?

– Всеки треньор има свои виждания и аз също имам моите методи. Надявам се с времето да се напаснем с футболистите и да постигнем добри резултати. Искам да играем хубав футбол и да печелим със стил. Няма да бъде лесно, но виждам сериозно желание и старание от страна на играчите.

– Подсигурен ли е бюджетът на отбора, тъй като имаше спекулации, че собственикът Иван Василев ще се оттегля. Каква е ситуацията на този етап?

– Нормална е. Бюджетът е подсигурен и до края на годината едва ли ще имаме проблем. Относно Иван Василев, той си е все още собственик на клуба. Имаше противоречия между него и феновете, но се надявам, че съвсем скоро всички ще бъдем едно цяло. Защото един клуб е футболисти, собственици, треньори и фенове.

– Каква ще бъде главната ви цел през следващия сезон?

– На първо място искам отборът да изглежда по различен начин, като представяне на терена. „Локо“ ще играе офанзивно, без от това да страда нашата защита. Няма да бързаме с поставянето на цели, но вярвам, че ще радваме привържениците. 

– Кое е най-голямото предизвикателство в треньорската ви кариера досега?


– Във всеки клуб е имало голямо предизвикателство. Винаги съм се стремял да помагам за израстването на отбора. В „Лудогорец“ предизвикателството беше да играем в Европа и да си представим добре. Това се случи, след като завършихме първи в групата си в Лига Европа и отстранихме „Лацио“ през сезон 2013-2014. И в другите отбори, които съм водил, амбицията ми е била да постигам високи резултати. Без значение какви са финансовите възможности на съответния клуб. Така ще бъде и сега с „Локомотив“.

– Напоследък темата за чужденците в българския футбол отново е на дневен ред. Какво е вашето мнение – пречат ли, помагат ли, много ли са?


– Тази тема винаги ще бъде актуална. Проблемът е, че младите български футболисти, които трябва да влязат в мъжкия футбол, често не са готови. Оттам идва и нашествието на чужденци. Някои от тях са добри, други не толкова. Преходът от юношески към мъжки футбол е изключително труден за българските играчи и това е една от причините нашият спорт да не бъде на високо равнище. Работата с младите играчи трябва да се промени.

– Говорейки за кариерата ви като треньор, има ли нещо, което искате да постигнете, но не сте могли да го направите досега?

– Винаги има! Когато един треньор е с амбиции, е нормално постоянно да желае повече от това, което вече е постигнал. Така е и при мен.

– Да спечелите трофей с родния клуб, предполагам би било страхотно чувство за вас?

– Естествено! Няма нищо по-хубаво от това! Като футболист с „Локомотив“ съм печелил трофеи и се надявам да съумея да го направя и като треньор.

– Какъв съвет бихте дали на младите треньори и на тези, които искат да се занимават с тази професия в бъдеще?

– Треньорството в България е една много трудна професия. Младите специалисти, ако си обичат работата и имат качества, може да постигнат успех. Късметът също е необходим. Един треньор не трябва да се отказва при трудности и да вярва, че и неговият момент със сигурност ще настъпи.

„България Днес“